Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)




Работно време:



Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.



Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Хелвеция

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Грифоните

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Оструша

Временно затворена


Етнографски Комплекс "Кулата"

от 12 април 2021 - всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.



Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.




НЕОЛИТ

 

Новокаменната епоха (неолит) на Балканския полуостров обхваща хронологически периода от 6200-4900 г. пр. Хр. Това е времето на първите уседнали земеделци и скотовъдци по тези земи.

 

Настъпващите промени в обществото са свързани с " неолитната революция", чиито достижения са в основата на развитието на всички древни цивилизации.

 

В Казанлъшката долина първите данни за живот са именно от това време. Най-добре неолитната култура е представена с материалите, открити по време на проучването на Казанлъшката селищна могила.

Тук са представени основните фази на развитие на неолитната култура в Тракия, а именно ранен (култура Караново І), среден (култура Протокараново ІІІ) и късен (култура Караново ІІІ) неолит, които се синхронизират с периодите, регистрирани през същия период в селищна могила Караново, чиято стратиграфска схема е репер за късната праистория в Югоизточна Европа.

Проучените останки от 17 селища, разкриват сравнително високата степен на развитие на архитектурното строителство в региона в самото начало на VІ хил. пр. Хр.В експозиционната зала на музея могат да се видят плановете на жилищата на най-древните обитатели в Долината. Къщите им имали правоъгълен план, който включвал едно или две помещения. Стените на постройките били изграждани от дървени колове, изплетени с плет от лескови пръчки и обмазани от двете страни от дебел пласт глина. Съоръженията, които били изградени върху подовете на жилищата – останки от основи на пещи и зърнохранилища, могат да се видят в изложените графични табла и снимки, документирани по време на разкопките на терена.

Тематично са представени и многобройните находки от този период.

Каменните и костни оръдия на труда са перфектно изработени и са имали сравнително висока за времето си ефективност. Между тях са сърповете от еленов рог, с прикрепени в тях кремъчни зъбци – използвани за жътва на зърнените култури. В Казанлъшката могила е открита най-голямата колекция от такива сърпове в Югоизточна Европа, състояща се от близо 100 сърпа. Репрезентативни екземпляри от колекцията са показани в експозицията. Каменните брадви и тесли са използвани при обработка на дървото, а кремъчните ножове и стъргалки са служели за по-фина работа.

Керамичните съдове са изработвани на ръка и се отличават за всеки етап от неолита със специфични форми и начини на украсяване.
В неолитните пластове на могилата са открити 25 гроба. Най-често мъртвите са погребвани в поза хокер.

За религиозно-митологичната система на праисторическите обитатели на селищна могила Казанлък свидетелстват женските статуетки и т.нар. култови масички. Те разкриват и двата основни аспекта на култа към плодородието в древността, в който култ през този период жената заемала основно място. Праисторическата пластика е изработена от керамика и по-рядко от бял мрамор или камък.
През късния неолит се появяват керамични мъжки изображения, които трябва да се свържат със зараждащия се култ към племенния вожд.

Не на последно място в селищната могила са открити много "украшения" или "накити" изработени от кост, както и от редки материали - бял мрамор, нефрит и миди.

Накитите са мъниста, пръстени, гривни и различни висулки. Много често са изработени от мида Spondylus, която се среща само в Егейско море, както и от миди Cardium и Unio.

Амулет от мида Cardium

 

Украшенията са били собственост на определени хора, които са носители на социален статус в древното праобщество и са символи на социален престиж.

 

Неолитната материалната култура от праисторическата селищна могила Казанлък е свидетелство, че обитателите й са носители на най-ранната европейска цивилизация, съществувала в днешните български земи през VІ хил. пр. Хр.

 

Завеждащ oтдел:

Десислава Андреева

Tелeфон: 0431 99028

E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 

Керамичен съд, ранен неолит, култура Караново І, тел Казанлък
Антропоморфен керамичен съд, среден неолит, култура Протокараново ІІІ, тел Казанлък
Мраморно торсо, късен неолит, култура Караново ІІІ, тел Казанлък
Култова масичка, късен неолит, култура Караново ІІІ, тел Казанлък
Керамичен съд, късен неолит, култура Караново ІІІ, тел Казанлък
Лъжички от кост, неолит, тел Казанлък
Керамични съдове с овъглено зърно от неолитно жилище, късен неолит, култура Караново ІІІ, тел Казанлък
Амулет от кост, късен неолит, култура Караново ІІІ, тел Казанлък