В Казанлъшката долина първите данни за живот са именно от това време. Най-добре неолитната култура е представена с материалите, открити по време на проучването на Казанлъшката селищна могила.

Тук са представени основните фази на развитие на неолитната култура в Тракия, а именно ранен (култура Караново І), среден (култура Протокараново ІІІ) и късен (култура Караново ІІІ) неолит, които се синхронизират с периодите, регистрирани през същия период в селищна могила Караново, чиято стратиграфска схема е репер за късната праистория в Югоизточна Европа.

Проучените останки от 17 селища, разкриват сравнително високата степен на развитие на архитектурното строителство в региона в самото начало на VІ хил. пр. Хр.В експозиционната зала на музея могат да се видят плановете на жилищата на най-древните обитатели в Долината. Къщите им имали правоъгълен план, който включвал едно или две помещения. Стените на постройките били изграждани от дървени колове, изплетени с плет от лескови пръчки и обмазани от двете страни от дебел пласт глина. Съоръженията, които били изградени върху подовете на жилищата – останки от основи на пещи и зърнохранилища, могат да се видят в изложените графични табла и снимки, документирани по време на разкопките на терена.

Тематично са представени и многобройните находки от този период.

Каменните и костни оръдия на труда са перфектно изработени и са имали сравнително висока за времето си ефективност. Между тях са сърповете от еленов рог, с прикрепени в тях кремъчни зъбци – използвани за жътва на зърнените култури. В Казанлъшката могила е открита най-голямата колекция от такива сърпове в Югоизточна Европа, състояща се от близо 100 сърпа. Репрезентативни екземпляри от колекцията са показани в експозицията. Каменните брадви и тесли са използвани при обработка на дървото, а кремъчните ножове и стъргалки са служели за по-фина работа.

Керамичните съдове са изработвани на ръка и се отличават за всеки етап от неолита със специфични форми и начини на украсяване.
В неолитните пластове на могилата са открити 25 гроба. Най-често мъртвите са погребвани в поза хокер.

За религиозно-митологичната система на праисторическите обитатели на селищна могила Казанлък свидетелстват женските статуетки и т.нар. култови масички. Те разкриват и двата основни аспекта на култа към плодородието в древността, в който култ през този период жената заемала основно място. Праисторическата пластика е изработена от керамика и по-рядко от бял мрамор или камък.
През късния неолит се появяват керамични мъжки изображения, които трябва да се свържат със зараждащия се култ към племенния вожд.

Не на последно място в селищната могила са открити много "украшения" или "накити" изработени от кост, както и от редки материали - бял мрамор, нефрит и миди.

Накитите са мъниста, пръстени, гривни и различни висулки. Много често са изработени от мида Spondylus, която се среща само в Егейско море, както и от миди Cardium и Unio.

Амулет от мида Cardium

Неолитната материалната култура от праисторическата селищна могила Казанлък е свидетелство, че обитателите й са носители на най-ранната европейска цивилизация, съществувала в днешните български земи през VІ хил. пр. Хр.

Завеждащ oтдел:

Десислава Андреева

Tелeфон: 0431 99028

E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.