На границата между каменно-медната и бронзовата епохи /кр. IV –нач. III хил. пр.Хр./ постепенно започва да нараства динамиката на етногенетичните процеси довели до формирането на различните племенни общности обитаващи Балканския полуостров, в частност - на траките.

Географските очертания на територията, на която се формира тракийският етнос, включват поречията на Струма и Вардар на югозапад, островите Тасос и Самотраки , както и брега на Хелеспонт на юг, Северозападна Мала Азия на югоизток, долините на Днепър и Днестър на североизток и Карпатските планини на север-северозапад.

На прехода между бронзовата и желязна епохи /Х­III-ХII в.пр.Хр./ се осъществява т.н. егейско преселение на народите. Траките са неделима част от тези процеси, като   миграциите им са вътрешни, т.е. се осъществяват в рамките на обитаваната от тях територия. Така постепенно се очертава приблизителната карта на местообитаване на тракийските племена във вида, в който ни представят античните извори от VI-V в.пр.Хр.

Въвеждането на желязото води до съществени социални и икономически промени в тракийското общество. Така към втората половина на VI в.пр.Хр. динамиката на обществените явления води до появата на няколко държавни формирования на траките, едно от които на територията на Югоизточна Тракия - военноплеменното обединение на одрисите.

В резултат на напредналия етап на развитие на държавни форми и интензивните търговски контакти с гръцките колонии по крайбрежието се засилват и процесите на урбанизация. Те са най – динамични през IV и първата половина на III в.пр.Хр. От това време на територията на Казанлъшката котловина е разкрит един от градските центрове на одрисите – Севтополис. Наред с него неделима част от тракийската култура в долината се явяват многобройните могилни насипи, в някои от които в резултат на археологически проучвания са разкрити едни от най-богатите погребения и монументални гробници в цяла Тракия.

Златен киликс от могила

Голяма Косматка

Сребърна фиала от могила

Голяма Косматка

Сребърна каничка от могила

Голяма Косматка

В първа зала на експозицията посетителите могат да се запознаят с погребалните практики на траките и материалните останки свързани с тях. Текстови и снимков материал представя част от монументалните паметници открити в Долината на тракийските царе – гробниците открити в могилите Голяма Арсеналка, Оструша, Шушманец,  Казанлъшка и Мъглижка гробници. Макет на гробницата под могилата Голяма Арсеналка дава възможност да се онагледят техниката на строителство и архитектурните особености на гробниците, както и начинът на натрупване на могилния насип. Сред експонатите са представени архитектурни елементи от украсата на гробницата в могила Оструша и два сребърни комплекта украси за конска амуниция.  Немалък брой сред представените предмети са намерени при разкопките на некропола на Севтополис – местни и вносни керамични съдове, метални изделия, накити, погребални глинени венци. Траките се славели като едни от най- добрите воини на античния свят – в експозицията са показани паметници на защитното и нападателно въоръжение /брони, мечове, върхове на копия и върхове на стрели/.

Втора зала от експозицията е посветена на одриската столица Севтополис. Илюстративни табла запознават посетителите с историята на проучването на града, неговият план и устройство, съдбата му след приключване на разкопките и проекта свързан с възможно негово бъдещо експониране. Сред експонатите са част от стенната мазилка от тронната зала на Двореца, култови огнища /т.н. есхари/, архитектурни елементи от украсата на сградите, множество предмети от бита и ежедневието на жителите на града. Търговските му контакти са онагледени от вносна гръцка фина трапезна керамика, както и от амфорна тара.

В залата – трезор са изложени най-ценните, атрактивни и високохудожествени експонати представящи тракийската култура от елинистическата епоха. Експозицията е разделена на две – в първата и половина са показани лични вещи и гробни дарове намерени при проучването на погребения на представители на тракийската аристокрация  от Малката могила, Лешникова могила, Касабова могила и могила Светица. Сред тях се открояват т.н. Златна маска на Терес и златен пръстен-печат от могила Светица, златните огърлици и пръстен от Малката могила, както и изящно изработеното бронзово огледало от Касабова могила.

Във втората половина е отделено особено внимание на находките разкрити в гробницата под могила Голяма Косматка, където се предполага че е бил погребан един от владетелите на одрисите и основател на Севтополис – Севт ІІІ. Централно място заема златният погребален дъбов венец. В останалите витрини са експонирани елементи на въоръжението – бронзови шлем и наколенници,комплект златни украси за конска амуниция, изящно декорирана с позлата дръжка на меч, златни украси за броня, елегантни съдове от благороден метал – златен киликс, сребърен съд с форма на морска мида с позлата, сребърни каничка и чаша, бронзови съдове.

Завеждащ oтдел:

Меглена Първин

Tелeфон: 0431 99031

E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.