Музеят на народните художествени занаяти в Троян ще гостува в Музея на розата

В Музея на розата на 28 февруари ще бъде открита изложба на Музея на народните художествени занаяти в Троян, която ще остане почти три месеца в Казанлък.  Д-р Момчил Маринов, директор на ИМ „Искра“ поясни, че в изложбата ще бъде показана троянска керамика, а през месец май към нея ще бъде включена и демонстрация на този занаят от майстор. Маринов подчерта, че през последните години е установена практика за по-дълго гостуване в обектите на Историческия музей на външни експозиции: „Гостуват ни оригинали от най-известните музеи у нас.“


В момента в Мултимедийната зала на ИМ „Искра“ гостува изложбата „Късно средновековни съкровища“ на Националния археологически институт с музей към БАН. Тя ще остане в Казанлък до края на месец март. В Музея на розата до края на февруари е представена изложба на Музея в Трявна. Тя демонстрира прочутата традиция на Трявна в иконописта и дърворезбата. А също и един специфичен занаят, който тревненци развиват в пределитена Османската империя в навечерието на Освобождението – Казаслък.

Казаслъкът бил декоративен текстилен занаят, широко практикуван почти само в Трявна. Началото му може да се търси в края на XVII век, като се предполага, че е пренесен тук от Димо Кроснюв (р. 1650 – ?) от Одрин, родоначалник на фамилията на прочутия тревненски летописец поп Йовчо. Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”. Казасите изработвали от памучна, вълнена и копринена прежда плетени украси и шнурове – конски юзди и седла, колани и акселбанти за офицерски и стражарски униформи, гайтани за мъжки дрехи, женски колани, пискюли за фесове, подвръзки, кордони за револвери и часовници и други.

Като първичен материал са използвали най-вече мека бяла вълна, която боядисвали в тъмночервено или тъмносиньо. По-рядко, за по-тънки плетива или тъкани, си служели с ленени, памучни или копринени прежди. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена и сами ги багрели с трайни растителни бои. Тревненските казаси били търсени и предпочитани майстори. Тяхната продукция се изнасяла в Цариград, Смирна, Бурса, Бейрут и др. Те представяли своите стоки на панаири в Одрин, Узунджово и Ески-Джумая, а също така и във Влашко в Русия (Плетньов, Г.1982:46). До 1860 г. около 60 семейства в Трявна се препитават от казаслъка. В производството била заета многобройна работна ръка (от 6 до 80-годишна възраст), затова този занаят заемал важно място в икономическия живот на селището.

Най-видни майстори били Донини – Цаню и Дона Димови от с. Хитревци, синовете им Димо, Митю, Никола, синът на Митю – Цаню. Под ръководството на Митю задругата изработила великолепен „такъм“ за коня на султан Абдул Меджид (1823 – 1861), по-късно участвували в изработването на конския „такъм“, подарен от целия казаски еснаф на първия български княз Александър Батемберг.

Други видни казаски родове били Пандурски, Василчини, чорбаджи Генкови, които разпродавали казаските изделия в Цариград, Анадол и Египет, откъдето донасяли бои за иконописците и други стоки. Внукът на Генкови – Стефан Кънчев – модернизирал производството до фаза на първа копринена фабрика, разширена и механизирана от сина му Кънчо.

В Трявна казаслъкът се развива по свой собствен път, съобразно местните суровини и условия. Той се оказва един от най-устойчивите занаяти в града поради това, че доста време след Освобождението запазва пазарите си в Турция, а неговата еснафска организация проявява гъвкавост и усет за приспособяване към новите условия. Към края на века пазарът на тревненските казаси постепенно замира, но като художествен занаят казаслъкът дълго време заема значително място в поминъка на тревненци.
Подчертаният интерес към производството на тревненски казаси е доказателство за изключителната художествена стойност и качеството на произвежданите от тях стоки, за важното им място в стопанската дейност на местното население и в облика на етнокултурната му характеристика.