В сърцата на поколения българи все още живее Левски! И когато дойде денят на неговата величава, възвишена смърт, всички несъзнателно търсим това място в самите нас. Обзема ни споменът за него. Обзема ни и тъгата, и болката от загубата на този "един син".

Цяла една нация застава в молитвено преклонение и благоговение пред сакралния му лик, защото той е еманация на българския дух, на българския порив към свобода. Цял един народ пази спомена за него - докато пазим този спомен, ще я има България!

Гениален в прозрението си за създаване на Вътрешна революционна организация, Апостолът ще напише до войводата Панайот Хитов - „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си”. Четата на Панайот Хитов, в която Левски е знаменосец,  преминава река Дунав при Тутракан на 28 април 1867 г.,  прекосява Делиормана и на 11 май навлиза в Стара планина.

Този слабо афиширан период от живота на Васил Левски е документиран в една рядко срещана историческа литография: „Хващането на Златишкий Каймаканин от Панайот Хитов и от Главний Знаменосец Васил Левски през 1867 г. Историческа битка за спомен и насърчение на младото поколение”.

Такава литографията, собственост на Исторически музей „Искра”,
е изложена за първи път в централната експозиция на музея за периода 15 - 26.02.2016 година.

Да почетем АПОСТОЛА!