БОЙНИЯТ ПЪТ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК В ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА 1944-1945 Г.

В край на м.септември 1944 г. в щаба на полка е получена заповед за обявяване на мобилизация и попълване състава със запасни военни чинове. На 27 септември полка се изнася в района на село Любимец. От гара Любимец на 28 ноември, натоварен на 4 ешелона, целия личен състав на полка с въоръжението заминава по направлението гара Ниш - Белград. След пристигането на гара Белград на 3 декември, полкът в пеши марш се отправя в района за разполагане около село Товарник. На 22  декември частите на полка, съвместо с 12-ти пехотен полк започват настъпление по направлението с.Бановци-с.Оролик-гара Оролик-с.Слаковци. В периода 23-25 декември полка води активни бойни дествия, но не успява да пробие отбраната на противника, въпреки че му нанася значителни загуби. В боевете 23-ти полк понася значителни загуби:загиват 120 души, а ранените са 225. На 8 и 9 януари 1945 г. частите на полка се прехвърлят през р. Дунав при село Илок и в периода 17-19 януари,заемат целия участък от фронтовата линия в района Болхо-Бабоча. В периода от 26 януари до 26 март,полкът подобрява и укрепва отбранителната полоса, организира активни разузнавателни действия и патрулни нападения пред река Драва. В резултат на тези действия са унищожени наблюдателни и огневи точки на противника, убити са десетки немски и унгарски войници и офицери, пленени са 57 унгарски войници и голямо количество стрелково оръжие.

подп. Мартинов

На 24 март  23-ти полк започва своето участие в Мурската настъпателна операция на Първа българска армия.В периода 28-31 март 1945 г. полкът атакува укрепената линия „Маргит” и селата Бирка, Терез, Декенеш, Готалово, опорни пунктове на противниковата отбрана. Отбраната на противника е  пробита и е сломена съпротивата на немско-унгарските части по брега на река Драва. В село Декенеш противника оставя над 500 души убити, в района на гарата са пленени 60 немски и унгарски войници и 2 ешелона с бойна техника и имущество. При село Ертилош полка пленява 54-та унгарска гранична бригада в състава от 800 души, с цялото въоръжение и имущество. След завършване на настъпателните бойни дествия, полкът заема участък за разполагане по северния бряг на рака Драва от устието на река Мур до село Новачка. В началото на м.май 23-ти полк в състава на 8-ма Тунджанска дивизия започва преследване на отстъпващите немско-унгарски части в полосата между реките Мур и Драва. На 8 май полкът достига района на град Чаковец и село Благовец и тук вечерта в ротите и дружините се получава вестта за капитулацията на Германия.В периода 10-12 май частите на полка в походни колони продължават движението си на северозапад по посока на град Марибор-Дравоград и достигат село Дистелхоф в Австрия, където се разполагат на лагер. На 18 май полка получава заповед за връщане обратно в Унгария и след 5 дневен преход на 23 май се разполага на лагер в околностите на Надатяд. На 1 юни от гара Шомождоб полкът натоварен на ж.п. платформи тръгва за България и пристига на 2 юни в Нови сад. На 5 юни частите са натоварени на ешелон на гара Белград и заминават за България.На 6 юни полкът пристига в Казанлък. На 8 юни вечерта целият полк по  роти, начело в бойното знаме е построен на площада в Казанлък.Започва тържествен митинг по посрещането на полка и отдаване почит на загиналите в боевете войници и офицери.
В първата и втора фаза на Отечествена война 1944/1945 г. от Казанлък и района загиват 118 офицери, подофицер и войници.

ЯЗОВИР  „КОПРИНКА”

Намира се на 7 км. западно от град Казанлък. Строителството му започва през 1947 г. и продължава до 1954 г. Открит е на 6 септември 1955 г.
Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главния напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.

В строежа на язовира влизат и две водноелектрически централи:едната до язовирната стена-ВЕЦ ”Копринка” с мощност 7000 квт.ч. и другата на главния канал-ВЕЦ ”Стара Загора” с мощност 22 500 клв.ч.
Под водите на язовира остава открития при строителството древен тракийски град Севтополис, наречен на името на тракийския владетел Севт III, разкрит и  проучван от специалисти археолози от Археологически институт при БАН в периода 1948 -1954 г.

Завеждащ oтдел:

Пламен Стефанов

Tелeфон: 0431 99039

E-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.